В началото на IV-то хилядолетие пр. Хр. в Долна Месопотамия сравнително

В началото на IV-то хилядолетие прочие Хр. в Долна Месопотамия относително развитата археологическа просвета с условно наименование „ Убейд “ била сменена от шумерската просвета „ Урук “. Първоначалния център на „ уруките “ бил град Ереду в най-долното течение на Ефрат. Шумерите не изтласкали „ убейдите “, а се смесили с тях и ги асимилирали, като заели доста занаяти и изкуства.

Една от обичайните загадки на ориенталските проучвания е въпросът за прародината на шумерите. Причината е, че езикът на шумерите към момента не е обвързван с нито една от известните езикови групи. Паралели били търсени даже и измежду тибетско-бирманските и полинезийските. Впрочем, колкото и да е необичайно, точно в Полинезия са открити най-вече езикови сходства.

Съществува шумерски мит за произхода на цялото човечество от остров Дилмун (дн. Бахрейн). „ В началото на времената “ тук имало нещо като библейския парадайс и живеели предците на всички живи същества, в това число на хората. Анализът демонстрира, че шумерската митология вижда в Дилмун домът на всички живи същества, а освен на шумерите – по този начин не може да се счита, че са пристигнали оттова.

По-сигурна информация ни дават шумерски текстове от 3-то хилядолетие преди Хр., разказващи за контактите на Шумер с далечната централна страна Арата (районът на актуалния ирански град Йезд). В Арата почитали шумерските богове и носели шумерски имена. Това ни връща към старите хипотези на учените от края на ХІХ-ти век, които смятат версията за „ иранския “ път на шумерите към Месопотамия за най-вероятна.

Шумерите от епохата на Урук се обединили в огромен общинно-племенен съюз, обхващащ съвсем цяла Долна Месопотамия. Центърът на обединяването бил Нипур (до днешното село Нифер в Ирак) – един прото-град, ситуиран тъкмо в междинната част на Долна Месопотамия. В Нипур царял култът на висшия шумерски господ Енлил („ Властелинът на въздуха “ или, на шумерски – „ диханието). Това бил основният набожен фетиш на целия съюз, който го държал дружно в едно цяло.

Всяка обособена общественост или група от общности, принадлежащи към съюза, заемала дребна част от басейна на Южното Двуречие (реките Тигър и Ефрат). Жителите им влизали в едно и също общинно образувание дружно с жителите на централното населено място. Такива общности-териториални групировки се назовават „ номи “ („ ном “ на гръцки значи област, административно-териториална единица). В централното населено място се намирала главната „ институция “ на целия ном – храмът на основния бог-покровител. Във всеки ном тази роля се полагала на едно от божествата от шумерския мавзолей. Към храма имало склад със ресурси от зърно и занаятчийски произведения. Тук се събирали членовете на общността и живеели представителите на елита – старейшините и вождовете.

Храмовете изпращали специфични търговски представители на общината в непознати страни, с цел да водят търговия, да разменят част от общинните ресурси за метали и дървен материал, както и за плебеи.

Единството и силата на шумерския съюз могат да бъдат оценени по яркия факт на по този начин наречената колониална агресия на шумерите в епохата „ Урук “. В средата и втората половина на ІV-то хилядолетие пр Хр. еднотипни шумерски колонии се появяват на територията на непознати племена в долината на Горен и Среден Ефрат и в Суза (Югозападен Иран). Това са големи за времето си пространства, а колониите служат там като военни и търговски центрове на шумерите. Очевидно, по следите на търговците дошли и бойци.

Създаването и отбраната на такива колонии на далечни дистанции от Шумер би било невъзможна задача за обособени примитивни общини, а даже за техните примитивни съюзи. Това изисквало съществуването на политическо единение измежду всички шумери, както и независим политически хайлайф, към този момент обособен от елементарните членове на общността и притежаващ забележителна власт. И в действителност, съдейки по погребенията, в епохата „ Урук “шумерите към този момент имали всесилен и богат ръководещ хайлайф. Появили се и плебеи – военнопленници или купени в непознати земи.

И най-после се появила развита пиктографска книжовност, която служела основно за задачите на икономическото отчитане; доста такива документи са открити и в шумерските колонии. Всичко това станало допустимо и належащо само с помощта на икономическия разцвет на шумерската страна в епохата „ Урук “, учреден на високоразвито напояване, което тогава се появило за пръв път в човешката история.

Обединените шумери от онази ера представлявали мощно държавно формирование. В шумерските общности на практика нямало вътрешна употреба. Напоителните работи, от които зависело изхранването на популацията, затова и просперитета на страната, се правили от свободни членове на общността; тези работи провел номовият хайлайф. Този хайлайф – основният арбитър, старшата жрица, старшината на комерсиалните сътрудници – „ тамкари “, и най-много основният сановник, получавали доста повече земя от елементарните хора и били освободени от всякаква работа в общността, защото за тяхна работа се считало ръководството на общността и осъществяването на ритуалите.

Именно висшият духовник – „ ен “ (букв. – „ стопанин “), който ръководел религиозните служби и градежа на нови храмове, се считал за началник на локалното самоуправление и на старейшините на общността. Персоналът на храмовете се състоял освен от свещеници, само че и от занаятчии и воини. Всички те били издържани от общността, а ги командвал „ ен “-ът. С течение на времето еновете станали наследствени владетели – т.е., Шумер от първичен общинен съюз се трансформирала в монархия и основала първите висши културни артефакти в историята на човечеството.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ:

Шумерите – основателите на бъдещето

Защо някои хора имат вяра, че шумерите са били посетени от извънземни?